Здравни осигуровки

Пенсионна уредба и пенсионно осигуряване

Чили бе първата държава, в която пенсионната уредба бе напълно приватизирана. Там всеобщоприетата социална уредба бе заменена със уредба, основана на частни спестовно-осигурителни вноски, които се управляват от частни пенсионни компании. За сравнение на двата вида пенсионни системи и за предаването в ръцете на частни собственици на пенсионното осигуряване в Чили може да прочетете в "Пенсионното осигуряване и ролята на държавата", което представя основните моменти от една публикация на Хосе Пинера от 1995 г. По-долу ще се аргументираме в подкрепа на приватизация на пенсионната уредба. Тази аргументация може да бъде еднакво силна по отношение на всяка друга страна с държавно пенсионно осигуряване.

Стилът на преустройствата в Чили гарантира постепенното премахване на държавната уредба. Това дефинираме като пълна приватизация на пенсионното осигуряване. В основата на това постепенно премахване на старата уредба стоят две характеристики на чилийската промяна:

1) този, който избере да премине в частната уредба, е освободен от задължението да заплаща пенсионен налог в държавната уредба;

2) новата работна сила има възможността да влезе само в частната уредба.

Тъй като някои държави, които избраха пътя на реформата, не приеха и двете черти, гарантиращи пълната приватизация на социалното осигуряване, възникна феноменът на "частична приватизация" на пенсионните системи. Например в Перу младите работници все още могат да изберат да се осигуряват в държавната уредба, което най-малкото забавя нейното премахване. А пък в Аржентина и Унгария например служителите, които са избрали частната уредба, продължават да плащат определен процент от заплатите си в социалната уредба, което гарантира запазването на уредбата до момента, когато тя фалира или бъде напълно приватизирана.

След Чили, седем държави от Латинска Америка предприеха някакъв вид пенсионна промяна. Най-радикални бяха тези в Мексико, Боливия и Салвадор, които вървят към пълна приватизация на социалното осигуряване. В Аржентина и Уругвай преустройствата бяха по-плахи и запазиха пенсионния налог дори за тези, които вече се осигуряват в частен пенсионен фонд. Перу премахна този налог за участниците в частната уредба, но не задължи младите работници да участват единствено в нея. Колумбия също премахна пенсионния налог за служителите, които участват в частната уредба, но им позволява те да се връщат обратно в социалната уредба. Много от тези преустройства имат ключови недостатъци, които би трябвало да бъдат елиминирани навреме. Но основата на бъдещата частна пенсионна уредба е положена: това са частните осигурителни сметки, управлявани от частни конкуриращи се пенсионни компании. Латинска Америка се превърна в лидер в областта на структурната пенсионна реформа. Ако преустройствата в Мексико и Салвадор работят добре, нагласата за пенсионна приватизация ще се разпростре бързо към останалата част от Централна Америка.

В някои пост-комунистически държави също бяха започнати преустройства на пенсионната уредба. За три от тях – Унгария, Казахстан и Полша – може да прочетете в "От комунизъм към права на собственост". В тези държави приватизацията на пенсионното осигуряване беше частична и пенсионният налог бе запазен. България се зае с пенсионна промяна от възможно най-плах тип, като относителната тежест на задължителните вноски в частни сметки е повече от 15 пъти по-ниска от тази на пенсионния налог. В България трансферът от централния държавен бюджет към уредбата продължава да нараства, като финансирането на уредбата става не само с пенсионни пари, но и от други такси, които постъпват в централния бюджет. Аржентина, въпреки че - сравнена с България - избра по-либерален подход към пенсионната промяна, наскоро претърпя фискален крах, като една от основните причини бе скритият държавен дълг в социалната пенсионна уредба.

Няколко развити държави днес имат частни пенсионни системи, това са Съединените Щати, Великобритания, Япония, Холандия, Швейцария и Канада. Но те съществуват заедно с големи и значими социални осигурителни системи. Само две от богатите държави са предприели структурни преустройства на техните социални пенсионни схеми – Великобритания и Австралия. През 1986 г. Великобритания позволи на служителите да излязат от т.н. втори стълб на социалната пенсионна уредба (базиран на частни сметки, но управляван от държавата), като с освободените 4.6% от своите заплати те се включват в частната пенсионна уредба. 2/3 от британските работници вече са направили това. В момента всички работници продължават да правят вноски и в първия стълб на социалната уредба, като непокритите задължения на държавата по тази схема възлизат на около 40% от БВП. Старата уредба в Австралия финансираше пенсиите от приходите от такси върху личния доход. През 1992 г. работодателите бяха задължени да започнат да внасят 9% от заплатите на своите служители във специални сметки, които ще формират източника на пенсии за повечето работници. Само че свободата на служителите е ограничена допълнително от няколко изисквания, като това техните вноски да могат да отиват само във фонда на техния собствен сектор.

Държавното пенсионно осигуряване в Съединените Щати е най-голямата правителствена програма в света, която възлиза на 400 млрд. долара. Независимо от предимствата за първото поколение пенсионери, получавало пенсии от държавното социално осигуряване, тази уредба не позволи на служителите да имат право на собственост върху своите осигурителни сметки и политизира решения, които би трябвало да бъдат в ръцете на индивидите, а не на политиците. Въпреки че 40% от служителите в Съединените Щати имат някаква частна форма на осигуряване, други 60% нямат, а всички работници продължават да са задължени да внасят 12.4% от своите доходи в уредба, която не им дава собственост, пазарна възвръщаемост или сигурност. "Шест ключови аргумента за приватизиране на социалното осигуряване в Съединените Щати" представя защита на либералния подход в област, която традиционно се счита за държавен приоритет. Основни от 6-те аргумента са тези 2, които се базират на принципи на свободното общество, а именно моралният аргумент и аргументът на правото на собственост. А като допълващ към тях може да се счита един аргумент по целесъобразност, а именно аргументът на възвръщаемостта. На заден план остават аргументите, базирани на социалната хармония и справедливост. Те по-скоро би трябвало да се приемат като опит на Хосе Пинера да убеди привържениците на социалистическия тип пенсионна уредба с аргументи от тяхната собствена матрица. В тази матрица съществуват концепции и аксиоми, които приложени към проблема за пенсионното осигуряване, всъщност не допускат идеята за приватизация на уредбата на пенсии, както и премахването на нейния задължителен характер. Едно решение на Конституционния съд на Република България от 2000 г. (линк към РКС 5 от 29.06.2000) дефинира социалното осигуряване като "уредба за взаимопомощ и солидарност, чрез която се защитава общият интерес". Също там правото на социално осигуряване се определя като "социално право", което в една "социална държава" (каквато е България по смисъла на предисловието на българската конституция) би трябвало да се "гарантира" чрез задължителност.